Устойчивото производство на текстил не е просто тенденция – то е необходимост за опазване на бъдещето на нашата планета. Като една от най-ресурсоемките и замърсяващи индустрии в световен мащаб, текстилният сектор трябва да се развива, за да намали екологичния си отпечатък, да защити правата на работниците и да отговори на нарастващото търсене на етична и екологично съобразена мода.
По данни на Waste managed и The round up:
- 92 милиона тона текстилни отпадъци се генерират в световен мащаб всяка година.
- Между 80 и 100 милиарда дрехи се произвеждат годишно, но 87% от използваните материали се озовават на сметища или в инсинератори.
- Само 20% от изхвърлените текстилни изделия се събират за повторна употреба или рециклиране, а по-малко от 1% се рециклират в нови дрехи.
- Модната индустрия допринася за 10% от глобалните въглеродни емисии и е отговорна за 20% от глобалните водни отпадъци.
- Синтетичните текстилни изделия отделят до 500 000 тона микрофибри в океана всяка година, което представлява 35% от първичното замърсяване с микропластмаси.
Приемането на устойчивостта в текстила означава пестене на вода, минимизиране на употребата на химикали, намаляване на въглеродните емисии и насърчаване на кръговата икономика, която дава приоритет на повторната употреба и рециклирането пред отпадъците. Тези принципи и трактики са включени в общоприетите правила на ЕС за екодизайн на текстилните продукти.
Правилата за екодизайн на текстилните продукти са част от Инициативата на ЕС за устойчиви продукти и представляват правно обвързващи изисквания, на които текстилните продукти трябва да отговарят, за да бъдат продавани в ЕС. Тези правила се разработват съгласно Регламента за екодизайн за устойчиви продукти (ESPR), който е в сила от 2024 г.
Правилата за екодизайн на текстил ще включват:
- Дълготрайност: Продуктите трябва да издържат по-дълго и да са устойчиви на износване (устойчивост на цветовете, здравина на шевовете).
- Поправимост: Дизайните трябва да позволяват лесни поправки, с достъп до резервни елементи и инструкции за поправка.
- Рециклируемост: Материалите трябва да са лесни за разглобяване и рециклиране, като се избягват сложни смеси от влакна и вредни добавки.
- Рециклирано съдържание: Постепенно въвеждане на минимални прагове за рециклирани влакна в новите дрехи.
- Опасни вещества: Ограничения за химикали, които възпрепятстват рециклирането или представляват риск за здравето.
- Енергийна и ресурсна ефективност: Ефективно използване на вода, енергия и суровини по време на производството.
- Предотвратяване на отпадъци: Изисква се въвеждане на мерки за намаляване на производствените отпадъци и избягване на унищожаване на непродадени стоки.
Освен установяването на ясно правила за текстилните продукти, са разработени и въведени стандарти за устойчиво производтво на текстил.
Установяването на ясни и приложими стандарти за устойчив текстил е от съществено значение за осигуряване на прозрачност, отчетност и реално въздействие върху околната среда. В една глобализирана верига за доставки стандартите за устойчивост служат като общ език, който стимулира иновациите, доверието и дългосрочната промяна.
Някои от най-широко разпространените стандарти са:
- GOTS (Глобален стандарт за органичен текстил - Обхваща екологични и социални критерии в цялата верига на доставки. Изисква независима сертификация.
- OCS (Стандарт за органично съдържание) - Проверява наличието и количеството органичен материал в крайния продукт. Сертифициране по веригата за проследяване.
- OEKO-TEX® Standard 100 - Тества текстилни изделия за вредни вещества. Широко признат за безопасност на потребителите.
- RWS (Стандарт за отговорно производство на вълна) гарантира, че вълната идва от ферми с прогресивни практики за управление на земята и хуманно отношение към животните.
- RDS (Стандарт за отговорно производство на пух) - Предпазва патиците и гъските от ненужни вреди при производството на пух и пера.
- GRS (Глобален стандарт за рециклирани материали) - Осигурява рециклирано съдържание, екологични и социални практики и химически ограничения.